Притча за човешката суета
Един ден Настрадин Ходжа поставил луксозен тюрбан и отишъл в дворца, с цел да желае пари за бедните.
- Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата такова скъпо нещо. Колко коства този превъзходен тюрбан? — попитал султанът.
- Подарък ми е от един доста богат човек. А цената му, доколкото разбрах, е петстотин жълтици — отвърнал Настрадин Ходжа.
Везирът промърморил:
- Това е неистина. Никой тюрбан не коства толкоз доста.
Настрадин Ходжа рекъл:
- Не съм пристигнал тук единствено с цел да апелирам, пристигнал съм и да търгувам. Знам, че в целия свят има единствено един държател, който може да го купи за шестстотин жълтици. А аз ще дам облагата си на бедните и по този начин ще увелича нужното подаяние.
Султанът се поласкал и му дал каквото изискал. На излизане Настрадин Ходжа споделил на везира:
- Везирът може и да знае какъв брой коства един тюрбан, само че аз пък знам до каква степен се простира човешката суетност.
